Буйна река във вечноста
Стоя на брега, свита на кълбо,
замислена мълча, ти покрай мен минаваш - буйна река.
Подаваш ми ръка - ,,Не ме е страх''
казвам си и я приемам.
Повличаш ме нанякъде в райски земи,
невидени от други човешки очи.
Всяко камъче с теб галя и слънцето поздравявам,
а на брега е тялото ми -
с теб край него аз минавам.
Пътувам кратко - никога не стига,
после на брега ме връщаш и шептиш: ,,Пак ще мина''.
А аз седя там и чакам -
години, вечност, безкрай -
чакам без да бързам и без да се уморя
теб във вечноста!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Веселинова - Ил Всички права запазени
