svetlitschka (СК)
530 4719
11 июл. 2022 г., 09:24

Букет от грешки 

  Поэзия
247 3 7

Веднъж да цъфне, мисля си, лалето,

ще набера букета на живота.

Реди надежди сладки идиотът

и облаци брои си по небето.

 

А грешки е годината роила,

натрупала начално миловидни.

Усилила средата с по-завидни,

за финалисти пулса учестила.

 

Протегнала ми жребия открито–

едничка дълга в късите се мъдри.

Която и да хвана, ще накъдри

косата ми, стърчаща упорито.

© СК Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Споделена мъка, половин мъка. Хубаво напомняне, Вики. ☺
  • Страхотно! Всички си берем такива букетчета, но не всеки може да го каже така
  • Благодаря ви, както и за любими!
  • Умиране има, отърване няма- чувах да казват понякога роднините ми. А дългата клечка я виждам, посягам да я изровя, но все някоя от късите първа се мушва из пръстите ми. Осъзнавам вече какво било да ти е писано. 😕
  • Точно! Чудесна идея!
  • а мойта е наобратно
  • Всяка грешка, "за финалисти пулса учестила", е дошла, за да ни научи на нещо, да си извадим болезнен извод и да продължим напред по-мъдри и по-близко до съвършенството на безпогрешността. Прекрасно, замислящо стихотворение, Светличка!
    Понякога и аз искам да съм поне толкова мъдра, колкото стиховете, които пиша...
Предложения
: ??:??