11 jul 2022, 9:24

Букет от грешки

  Poesía
504 3 7

Веднъж да цъфне, мисля си, лалето,

ще набера букета на живота.

Реди надежди сладки идиотът

и облаци брои си по небето.

 

А грешки е годината роила,

натрупала начално миловидни.

Усилила средата с по-завидни,

за финалисти пулса учестила.

 

Протегнала ми жребия открито–

едничка дълга в късите се мъдри.

Която и да хвана, ще накъдри

косата ми, стърчаща упорито.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светличка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Споделена мъка, половин мъка. Хубаво напомняне, Вики. ☺
  • Страхотно! Всички си берем такива букетчета, но не всеки може да го каже така
  • Благодаря ви, както и за любими!
  • Умиране има, отърване няма- чувах да казват понякога роднините ми. А дългата клечка я виждам, посягам да я изровя, но все някоя от късите първа се мушва из пръстите ми. Осъзнавам вече какво било да ти е писано. 😕
  • Точно! Чудесна идея!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....