Веднъж да цъфне, мисля си, лалето,
ще набера букета на живота.
Реди надежди сладки идиотът
и облаци брои си по небето.
А грешки е годината роила,
натрупала начално миловидни.
Усилила средата с по-завидни,
за финалисти пулса учестила.
Протегнала ми жребия открито–
едничка дълга в късите се мъдри.
Която и да хвана, ще накъдри
косата ми, стърчаща упорито.