Веднъж да цъфне, мисля си, лалето,
ще набера букета на живота.
Реди надежди сладки идиотът
и облаци брои си по небето.
А грешки е годината роила,
натрупала начално миловидни.
Усилила средата с по-завидни,
за финалисти пулса учестила.
Протегнала ми жребия открито–
едничка дълга в късите се мъдри.
Която и да хвана, ще накъдри
косата ми, стърчаща упорито.
© Светличка All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
