11.07.2022 г., 9:24

Букет от грешки

501 3 7

Веднъж да цъфне, мисля си, лалето,

ще набера букета на живота.

Реди надежди сладки идиотът

и облаци брои си по небето.

 

А грешки е годината роила,

натрупала начално миловидни.

Усилила средата с по-завидни,

за финалисти пулса учестила.

 

Протегнала ми жребия открито–

едничка дълга в късите се мъдри.

Която и да хвана, ще накъдри

косата ми, стърчаща упорито.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споделена мъка, половин мъка. Хубаво напомняне, Вики. ☺
  • Страхотно! Всички си берем такива букетчета, но не всеки може да го каже така
  • Благодаря ви, както и за любими!
  • Умиране има, отърване няма- чувах да казват понякога роднините ми. А дългата клечка я виждам, посягам да я изровя, но все някоя от късите първа се мушва из пръстите ми. Осъзнавам вече какво било да ти е писано. 😕
  • Точно! Чудесна идея!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...