7 апр. 2024 г., 11:40

Букви

739 3 4

Ние буквички сме малки,

но с големи сме сърца,

че ни пишат с химикалки

ранобудните деца.

 

И сме винаги засмени

като пролетни цветя.

Думичките вдъхновени

с нас се кичат пред света.

 

Родна реч - омайно слово -

с нас лети към висини,

а народът ни отново

с нас достига бъднини.

 

С нас се учите на разум,

пишете, четете с нас,

опознавате живота,

песни пеете наглас.

 

Знания чрез нас постига

даровитият човек,

а чрез нас добрата книга

ще добрува и след век.

 

Че без букви нищо няма,

няма път и светлина,

няма дом, родина, мама,

мир, любов и свобода.

 

Буквички красиви, златни,

знаци на добра съдба!

Наши букви благодатни,

дар за учещи деца!

 

До успех ще изведете

всяко знаещо дете,

дето носи ви в сърцето

и обича да чете.

 

С нас приятелство делите.

С вас в училище растем.

С радост с нас ще споделите

утрешния светъл ден!

 

Щом чрез буквите любими

пишем свойте имена,

грейва българското име,

свети нашата земя!

 

И по пътя вековечен

тъй към нов живот вървим,

във въртежа бързотечен

след мечтите си летим!

 

Ние буквички сме малки,

но с големи сме души!

Грабвай листа и писалка,

нещо свое напиши!

 

Че без словото нещастен

е неукият човек

и живее безучастен

в зимен студ и в летен пек.

 

Добротата щом покълва

с радост в нашите души,

в миг сърцата се изпълват

с чувства мили и добри.

 

С букви щастие се пише,

детство, роден бащин кът -

гдето розите миришат,

гдето извори димят.

 

И летят към небосвода

птици с огнени криле.

С букви пишат будни хора

драгоценни редове.

 

Букви! Букви! Свят вълшебен!

Приказен, премъдър свят!

Всеки звук ни е потребен,

ваш е неразделен брат!

 

И за Кирил и Методий

с вас изплитаме венци -

да прославим имената

на великите светци!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...