7.04.2024 г., 11:40

Букви

726 3 4

Ние буквички сме малки,

но с големи сме сърца,

че ни пишат с химикалки

ранобудните деца.

 

И сме винаги засмени

като пролетни цветя.

Думичките вдъхновени

с нас се кичат пред света.

 

Родна реч - омайно слово -

с нас лети към висини,

а народът ни отново

с нас достига бъднини.

 

С нас се учите на разум,

пишете, четете с нас,

опознавате живота,

песни пеете наглас.

 

Знания чрез нас постига

даровитият човек,

а чрез нас добрата книга

ще добрува и след век.

 

Че без букви нищо няма,

няма път и светлина,

няма дом, родина, мама,

мир, любов и свобода.

 

Буквички красиви, златни,

знаци на добра съдба!

Наши букви благодатни,

дар за учещи деца!

 

До успех ще изведете

всяко знаещо дете,

дето носи ви в сърцето

и обича да чете.

 

С нас приятелство делите.

С вас в училище растем.

С радост с нас ще споделите

утрешния светъл ден!

 

Щом чрез буквите любими

пишем свойте имена,

грейва българското име,

свети нашата земя!

 

И по пътя вековечен

тъй към нов живот вървим,

във въртежа бързотечен

след мечтите си летим!

 

Ние буквички сме малки,

но с големи сме души!

Грабвай листа и писалка,

нещо свое напиши!

 

Че без словото нещастен

е неукият човек

и живее безучастен

в зимен студ и в летен пек.

 

Добротата щом покълва

с радост в нашите души,

в миг сърцата се изпълват

с чувства мили и добри.

 

С букви щастие се пише,

детство, роден бащин кът -

гдето розите миришат,

гдето извори димят.

 

И летят към небосвода

птици с огнени криле.

С букви пишат будни хора

драгоценни редове.

 

Букви! Букви! Свят вълшебен!

Приказен, премъдър свят!

Всеки звук ни е потребен,

ваш е неразделен брат!

 

И за Кирил и Методий

с вас изплитаме венци -

да прославим имената

на великите светци!

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....