Ние буквички сме малки,

но с големи сме сърца,

че ни пишат с химикалки

ранобудните деца.

И сме винаги засмени

като пролетни цветя.

Думичките вдъхновени

с нас се кичат пред света.

Родна реч - омайно слово -

с нас лети към висини,

а народът ни отново

с нас достига бъднини.

С нас се учите на разум,

пишете, четете с нас,

опознавате живота,

песни пеете наглас.

Знания чрез нас постига

даровитият човек,

а чрез нас добрата книга

ще добрува и след век.

Че без букви нищо няма,

няма път и светлина,

няма дом, родина, мама,

мир, любов и свобода.

Буквички красиви, златни,

знаци на добра съдба!

Наши букви благодатни,

дар за учещи деца!

До успех ще изведете

всяко знаещо дете,

дето носи ви в сърцето

и обича да чете.

С нас приятелство делите.

С вас в училище растем.

С радост с нас ще споделите

утрешния светъл ден!

Щом чрез буквите любими

пишем свойте имена,

грейва българското име,

свети нашата земя!

И по пътя вековечен

тъй към нов живот вървим,

във въртежа бързотечен

след мечтите си летим!

Ние буквички сме малки,

но с големи сме души!

Грабвай листа и писалка,

нещо свое напиши!

Че без словото нещастен

е неукият човек

и живее безучастен

в зимен студ и в летен пек.

Добротата щом покълва

с радост в нашите души,

в миг сърцата се изпълват

с чувства мили и добри.

С букви щастие се пише,

детство, роден бащин кът -

гдето розите миришат,

гдето извори димят.

И летят към небосвода

птици с огнени криле.

С букви пишат будни хора

драгоценни редове.

Букви! Букви! Свят вълшебен!

Приказен, премъдър свят!

Всеки звук ни е потребен,

ваш е неразделен брат!

И за Кирил и Методий

с вас изплитаме венци -

да прославим имената

на великите светци!