20 июн. 2021 г., 07:36  

Буквите на Хефест

1K 0 0

 

 

Колко трудна задача е да пазиш кълн

за съдбата на всичко видимо и познато

без да може реално да бъдеш знак

за притежание на буквите от олово.

 

Втълпени притчи, неопарили гръдта,

не ще излеят слово, нито провидение.

По пътя си грях и злост неопозналите

по Божи истини вървят и промисъл.

 

А тези, които знаят, че делят трохи

и от хляба им пируват под небето,

ще пият с препълнена съдба в чашата,

без да пазят на дъното й думите за края.

 

 

Отличено стихотворение с награда от Конкурса на Читалище "Развитие" в гр. Севлиево "Аз, глас и съвест на епохата"

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...