Колко трудна задача е да пазиш кълн

за съдбата на всичко видимо и познато

без да може реално да бъдеш знак

за притежание на буквите от олово.

Втълпени притчи, неопарили гръдта,

не ще излеят слово, нито провидение.

По пътя си грях и злост неопозналите

по Божи истини вървят и промисъл.

А тези, които знаят, че делят трохи

и от хляба им пируват под небето,

ще пият с препълнена съдба в чашата,

без да пазят на дъното й думите за края.

Отличено стихотворение с награда от Конкурса на Читалище "Развитие" в гр. Севлиево "Аз, глас и съвест на епохата"