Колко трудна задача е да пазиш кълн
за съдбата на всичко видимо и познато
без да може реално да бъдеш знак
за притежание на буквите от олово.
Втълпени притчи, неопарили гръдта,
не ще излеят слово, нито провидение.
По пътя си грях и злост неопозналите
по Божи истини вървят и промисъл.
А тези, които знаят, че делят трохи
и от хляба им пируват под небето,
ще пият с препълнена съдба в чашата,
без да пазят на дъното й думите за края. ...