20.06.2021 г., 7:36  

Буквите на Хефест

1K 0 0

 

 

Колко трудна задача е да пазиш кълн

за съдбата на всичко видимо и познато

без да може реално да бъдеш знак

за притежание на буквите от олово.

 

Втълпени притчи, неопарили гръдта,

не ще излеят слово, нито провидение.

По пътя си грях и злост неопозналите

по Божи истини вървят и промисъл.

 

А тези, които знаят, че делят трохи

и от хляба им пируват под небето,

ще пият с препълнена съдба в чашата,

без да пазят на дъното й думите за края.

 

 

Отличено стихотворение с награда от Конкурса на Читалище "Развитие" в гр. Севлиево "Аз, глас и съвест на епохата"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...