20.06.2021 г., 7:36  

Буквите на Хефест

1K 0 0

 

 

Колко трудна задача е да пазиш кълн

за съдбата на всичко видимо и познато

без да може реално да бъдеш знак

за притежание на буквите от олово.

 

Втълпени притчи, неопарили гръдта,

не ще излеят слово, нито провидение.

По пътя си грях и злост неопозналите

по Божи истини вървят и промисъл.

 

А тези, които знаят, че делят трохи

и от хляба им пируват под небето,

ще пият с препълнена съдба в чашата,

без да пазят на дъното й думите за края.

 

 

Отличено стихотворение с награда от Конкурса на Читалище "Развитие" в гр. Севлиево "Аз, глас и съвест на епохата"

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...