10 сент. 2008 г., 08:50

Булчинската рокля на мама. 

  Поэзия
1004 0 17

                                                           След една сомнамбулно изживяна нощ.

 

 

 

 

 

 

 

Ти беше свят.

А може би и нещо повече.

Познах те по красивите Вселени.

Не спах нощес. Поисках те.

Поисках да се губя сред дантели.

 

 

 

 

 

 

Ти беше смут.

Аз бях нечувствала.

На ужким ме опари.

С нежен градус.

Не ме болеше.

Да те галя бе

най-странната и страшна сладост.

 

 

 

 

 

Заспах виновна...

Рядко дръзвам

с ума си да разнищвам страховете.

Убих.

Признавам.

Беше лудост.

Видях какво е вътре в тебе...

 

 

 

 

 

 

Светкавично ме сграбчи.

Във гърдите.

Душеше ме и бялата ти тежест.

Не беше същата.

Зловеща беше.

Далечна от първичната си прелест.

 

 

 

...

 

 

 

Разплете ме.

Предтрансно го направих.

Съблякох те.

Разрязах те обидно.

Крещейки се заклех във всичко свято,

че бели рокли няма да обличам...

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво!!!
  • Ех, Йоанна, с всеки следващ път все повече натежаваш...

    Поздрав и усмивка.
  • !!!
    ,,Светкавично ме сграбчи.
    Във гърдите.
    Душеше ме и бялата ти тежест''

    Хей, момиченце... душиш ме
    Прегръщам те!
  • Прекрасно!
  • Ти беше свят.

    А може би и нещо повече.

    Познах те по красивите Вселени.

    Не спах нощес. Поисках те.

    Поисках да се губя сред дантели.

    !!!!!!!!!!!
  • Браво...
    обичам бялото...но не и бяла рокля...
    получава се и без нея...
  • Зем, да знаеш колкото пъти мина покрай Къщата на Калиопа, все нещо ми трепне и така и не влязох там...
    Някой път ще се пристраша, а роклята е просто орисана да бъде унищожена.
    Елмира, (ника ти ми напомня на една ужасно моя любима песен на Hammerfall - Hearts on fire, става ми хубаво като те видя тук ) А аз въобще не се натискам за тая бяла рокля...
  • Много харесах стиха ти, Йоанна!
    Жалко все пак за бялата рокля - магията й наистина е огромна. И все пак... по-добре да не бързаме да се натикаме в нея, а?
  • Въздействащо!!!
  • !!!
    с кеф те чета!
  • Йоанна, като намериш време, вземи я и я занеси в Къщата на Калиопа-може би там и е мястото! Зем.
  • Сладурката ми!
    Ех, признавам, че ме замисли... както всеки път!
    Гушкам те!
  • Е-е-е,детенце!!!СТРАХОТНО!!!
  • жестоко ,качество първо!!!!!
  • Жени, идея си нямам защо мечтата на всяко порядъчно момиченце е да стане "булка". Честно казано сватбите малко ме плашат. Обаче магията на самата рокля е невероятна. Признавам. Лично на мен не ми се живее кротко все още xD
    Иванова, това поколение сме едни бойни! И ще трепем всяко мъжко, което иска да ни натика в тая бяла рокля! xD
    Вани,Танче, поздрави!
    Прегръдки на всички
  • !!!

    Браво, миличка!!!
  • Винаги очаквам с интерес стиховете ти!
    Провокираш и замисляш!
    Йоанна!
Предложения
: ??:??