10 апр. 2020 г., 12:43

Бунтът на тревата

840 8 19

Любовта се бунтува, неразбрала това,

че израства в коприва всяка мека трева,

щом и стъпчат душата и подпалят със смях.

Мен ли търсиш в тревата? А не те ли е страх?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Моля да ме извините, приятели! Неволно натиснах " Добави в любими. После поисках да го премахна, но то се мултиплицира отново. Работя с телефон и бърза ли съм или несръчна, но ми се случва вече няколко пъти. Простете!
  • Ценя думите ти, Краси! Зарадва ме с коментара си!🌼
  • Хубави празници и на теб, Мария! Чудесен стих за размисъл.
  • Лати, дано за всички празниците донесат спокойствие и усмивки!
    Дани, DPP, Цвети - благодаря за добрите думи! Добро да ви настига, приятели!🍀🌼🍀
  • Много е сладичко, Мари😍! Поздравявам те!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...