Apr 10, 2020, 12:43 PM

Бунтът на тревата

833 8 19

Любовта се бунтува, неразбрала това,

че израства в коприва всяка мека трева,

щом и стъпчат душата и подпалят със смях.

Мен ли търсиш в тревата? А не те ли е страх?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Моля да ме извините, приятели! Неволно натиснах " Добави в любими. После поисках да го премахна, но то се мултиплицира отново. Работя с телефон и бърза ли съм или несръчна, но ми се случва вече няколко пъти. Простете!
  • Ценя думите ти, Краси! Зарадва ме с коментара си!🌼
  • Хубави празници и на теб, Мария! Чудесен стих за размисъл.
  • Лати, дано за всички празниците донесат спокойствие и усмивки!
    Дани, DPP, Цвети - благодаря за добрите думи! Добро да ви настига, приятели!🍀🌼🍀
  • Много е сладичко, Мари😍! Поздравявам те!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....