small_heart (Теди)
45 44
26 мая 2015 г., 22:17

Буреносно 

  Поэзия
624 0 5

Светкавици разцепиха небето.
Гръмовни удари обгърнаха света.
И после сякаш яростно морето
от облаците мощно се изля.

 

Валеше с дни. И давеше земята.
Не виждах даже милиметър суша.
И като всички други сведох си главата
в уютното на навеса. И се заслушах.

 

И чух не ядното гърмене от простора,
и виждах не искри от страшни мълнии,
усетих, че  това е просто порив
на празнина, готова за запълване.

 

Тъй както дробовете ни отварят се,
готови да поемат глътка въздух,
докато всъщност чувстваме замайване,
във вените се кислородът плъзга;

 

така природата подготвя се за чудното
усещане за новост. За изграждане.
Валежите за нея са прелюдия
към чистотата на спектакъла „Възраждане“.

 

Тъй както философски размишлявах,
надигнах смело в мокрото глава.
И почнах, миг по миг да различавам –
сред капките се раждаше дъга.

© Теди Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много хубаво пишеш. Поздравления, Теди!
  • Радвам се,че те открих,Теди!
  • След бурята винаги има дъга! харесах!
  • Прекрасно стихотворение!
  • "...така природата подготвя се за чудото
    усещане за новост. За изграждане.
    Валежите за нея са прелюдия
    към чистотата на спектакъла "Възраждане."
    И ето"Откровението на Господ Исус Христос гл.22 стих 5
    "Нощ не ще има вече:и няма да имат нужда от светене на светило, защото Господ Бог ще свети над тях. И те ще царуват за вечни векови."
    Поздравявам те за прекрасната творба!Хубава вечер!
Предложения
: ??:??