Буреносно
Светкавици разцепиха небето.
Гръмовни удари обгърнаха света.
И после сякаш яростно морето
от облаците мощно се изля.
Валеше с дни. И давеше земята.
Не виждах даже милиметър суша.
И като всички други сведох си главата
в уютното на навеса. И се заслушах.
И чух не ядното гърмене от простора,
и виждах не искри от страшни мълнии,
усетих, че това е просто порив
на празнина, готова за запълване.
Тъй както дробовете ни отварят се,
готови да поемат глътка въздух,
докато всъщност чувстваме замайване,
във вените се кислородът плъзга;
така природата подготвя се за чудното
усещане за новост. За изграждане.
Валежите за нея са прелюдия
към чистотата на спектакъла „Възраждане“.
Тъй както философски размишлявах,
надигнах смело в мокрото глава.
И почнах, миг по миг да различавам –
сред капките се раждаше дъга.
© Теди All rights reserved.
