26 may 2015, 22:17

Буреносно

  Poesía
963 0 5

Светкавици разцепиха небето.
Гръмовни удари обгърнаха света.
И после сякаш яростно морето
от облаците мощно се изля.

 

Валеше с дни. И давеше земята.
Не виждах даже милиметър суша.
И като всички други сведох си главата
в уютното на навеса. И се заслушах.

 

И чух не ядното гърмене от простора,
и виждах не искри от страшни мълнии,
усетих, че  това е просто порив
на празнина, готова за запълване.

 

Тъй както дробовете ни отварят се,
готови да поемат глътка въздух,
докато всъщност чувстваме замайване,
във вените се кислородът плъзга;

 

така природата подготвя се за чудното
усещане за новост. За изграждане.
Валежите за нея са прелюдия
към чистотата на спектакъла „Възраждане“.

 

Тъй както философски размишлявах,
надигнах смело в мокрото глава.
И почнах, миг по миг да различавам –
сред капките се раждаше дъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво пишеш. Поздравления, Теди!
  • Радвам се,че те открих,Теди!
  • След бурята винаги има дъга! харесах!
  • Прекрасно стихотворение!
  • "...така природата подготвя се за чудото
    усещане за новост. За изграждане.
    Валежите за нея са прелюдия
    към чистотата на спектакъла "Възраждане."
    И ето"Откровението на Господ Исус Христос гл.22 стих 5
    "Нощ не ще има вече:и няма да имат нужда от светене на светило, защото Господ Бог ще свети над тях. И те ще царуват за вечни векови."
    Поздравявам те за прекрасната творба!Хубава вечер!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...