26 may 2015, 22:17

Буреносно

  Poesía
962 0 5

Светкавици разцепиха небето.
Гръмовни удари обгърнаха света.
И после сякаш яростно морето
от облаците мощно се изля.

 

Валеше с дни. И давеше земята.
Не виждах даже милиметър суша.
И като всички други сведох си главата
в уютното на навеса. И се заслушах.

 

И чух не ядното гърмене от простора,
и виждах не искри от страшни мълнии,
усетих, че  това е просто порив
на празнина, готова за запълване.

 

Тъй както дробовете ни отварят се,
готови да поемат глътка въздух,
докато всъщност чувстваме замайване,
във вените се кислородът плъзга;

 

така природата подготвя се за чудното
усещане за новост. За изграждане.
Валежите за нея са прелюдия
към чистотата на спектакъла „Възраждане“.

 

Тъй както философски размишлявах,
надигнах смело в мокрото глава.
И почнах, миг по миг да различавам –
сред капките се раждаше дъга.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Теди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво пишеш. Поздравления, Теди!
  • Радвам се,че те открих,Теди!
  • След бурята винаги има дъга! харесах!
  • Прекрасно стихотворение!
  • "...така природата подготвя се за чудото
    усещане за новост. За изграждане.
    Валежите за нея са прелюдия
    към чистотата на спектакъла "Възраждане."
    И ето"Откровението на Господ Исус Христос гл.22 стих 5
    "Нощ не ще има вече:и няма да имат нужда от светене на светило, защото Господ Бог ще свети над тях. И те ще царуват за вечни векови."
    Поздравявам те за прекрасната творба!Хубава вечер!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...