fena73 (Станимир Власакиев)
45 34
28 авг. 2009 г., 11:23

Буря 

  Поэзия » Пейзажная
696 0 3

Пак съм навън и отново е вятър -

ярост вещаещ природна една,

облаци като парцали премята,

иде – напредва дъждовна стена…

 

Пуква далече, по-близо, по-близо -

сбират се мълнии в север и юг.

В миг се прокъсва над мене корниза

и заорава небесният плуг!

 

Съска във мрака – прорязва тъмата,

пори се въздухът с мощен гърмеж -

сякаш отгоре стои сатаната

и ни замеря със огън и гмеж…

 

Плискат се струи, превиват се клони,

лутат се птици във ужас жесток,

с рев сред дърветата камъни гони

калната бездна – до вчера – поток…

 

 Гърмът заглъхва и адът минава,

вятърът стихва виновно сега -

само със рев да напомня остава

спомен за бурята – кална река...

 

© Станимир Власакиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??