Буря
Пак съм навън и отново е вятър -
ярост вещаещ природна една,
облаци като парцали премята,
иде – напредва дъждовна стена…
Пуква далече, по-близо, по-близо -
сбират се мълнии в север и юг.
В миг се прокъсва над мене корниза
и заорава небесният плуг!
Съска във мрака – прорязва тъмата,
пори се въздухът с мощен гърмеж -
сякаш отгоре стои сатаната
и ни замеря със огън и гмеж…
Плискат се струи, превиват се клони,
лутат се птици във ужас жесток,
с рев сред дърветата камъни гони
калната бездна – до вчера – поток…
Гърмът заглъхва и адът минава,
вятърът стихва виновно сега -
само със рев да напомня остава
спомен за бурята – кална река...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станимир Власакиев Все права защищены
