Буря
Буря
Задава се по-черна и от дупка
и лакомо поглъща небесата ми,
притиска ме във тясната черупка,
чегърта по стените на душата ми...
И пясък дращи гърлото до кръв
(очите ми отдавна са невиждащи)
И глуха съм за чужди думи-стръв,
в капана съм на спомени отлитащи...
Очаквам я. Какво, че ме боли,
да дойде, да не пита, да ме грабне.
Или да ме погълне наведнъж, или
на атомно ниво да ме разпадне...
27.02.20г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сиси Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
