sisidara (Сиси)
163 2466
27 февр. 2020 г., 15:21

Буря 

  Поэзия » Философская
1114 0 6

                  Буря

 

Задава се по-черна и от дупка

и лакомо поглъща небесата ми, 

притиска ме във тясната черупка, 

чегърта по стените на душата ми... 

 

И пясък дращи гърлото до кръв

(очите ми отдавна са невиждащи)

И глуха съм за чужди думи-стръв, 

в капана съм на спомени отлитащи...

 

Очаквам я. Какво, че ме боли, 

да дойде, да не пита, да ме грабне. 

Или да ме погълне наведнъж, или

на атомно ниво да ме разпадне... 

 

 

27.02.20г.

 

 

© Сиси Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Когато наближава буря, някои строят стени, други - вятърни мелници »

13 место

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??