sisidara (Сиси)
156 2417
27.02.2020 г., 15:21 ч.

Буря 

  Поезия » Философска
928 0 6

                  Буря

 

Задава се по-черна и от дупка

и лакомо поглъща небесата ми, 

притиска ме във тясната черупка, 

чегърта по стените на душата ми... 

 

И пясък дращи гърлото до кръв

(очите ми отдавна са невиждащи)

И глуха съм за чужди думи-стръв, 

в капана съм на спомени отлитащи...

 

Очаквам я. Какво, че ме боли, 

да дойде, да не пита, да ме грабне. 

Или да ме погълне наведнъж, или

на атомно ниво да ме разпадне... 

 

 

27.02.20г.

 

 

© Сиси Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Когато наближава буря, някои строят стени, други - вятърни мелници »

13 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??