Буря
Задава се по-черна и от дупка
и лакомо поглъща небесата ми,
притиска ме във тясната черупка,
чегърта по стените на душата ми...
И пясък дращи гърлото до кръв
(очите ми отдавна са невиждащи)
И глуха съм за чужди думи-стръв,
в капана съм на спомени отлитащи...
Очаквам я. Какво, че ме боли,
да дойде, да не пита, да ме грабне.
Или да ме погълне наведнъж, или ...