Ксиана (Яница Ботева)
78 695
18 мая 2007 г., 17:25

Буря 

  Поэзия
611 0 8
В проливен дъжд, небето натежало,
се мъкне бавно ден ли, два,
със мокрото си черно наметало
нощта покрила е света.

Звездите бутат се, надничат,
но взора облаци им спират,
а вятърът фучи, затичан,
живее, след това умира...

Реката яростно клокочи
и в своя бяг повлича всичко,
дори и каменните плочи
на хълма стенат. Сам-самичка

една фиданка се превива 
под напора на тази хала.
Изглежда вече няма сила -
и тя горката се предава.

А вятърът фучи, не спира,
гърмеж раздира небесата
и всичко пак за миг замира,
дори те плаши тишината.

Едва утихнала борбата,
във миг тя пак се разразява.
Река свирепа, силен вятър,
май само те се забавляват.

Но ето, утрото настъпва.
Дали ще промени нещата?
О, да. Виж Слънчо как подръпва
завесата, покриваща земята.

Отново ден, но този път прекрасен.
Отново дъжд, но този път с дъга.
Макар че през нощта бе той опасен,
сега утихна пред красивата Зора.

© Яница Ботева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??