18 may 2007, 17:25

Буря

  Poesía
785 0 8
В проливен дъжд, небето натежало,
се мъкне бавно ден ли, два,
със мокрото си черно наметало
нощта покрила е света.

Звездите бутат се, надничат,
но взора облаци им спират,
а вятърът фучи, затичан,
живее, след това умира...

Реката яростно клокочи
и в своя бяг повлича всичко,
дори и каменните плочи
на хълма стенат. Сам-самичка

една фиданка се превива 
под напора на тази хала.
Изглежда вече няма сила -
и тя горката се предава.

А вятърът фучи, не спира,
гърмеж раздира небесата
и всичко пак за миг замира,
дори те плаши тишината.

Едва утихнала борбата,
във миг тя пак се разразява.
Река свирепа, силен вятър,
май само те се забавляват.

Но ето, утрото настъпва.
Дали ще промени нещата?
О, да. Виж Слънчо как подръпва
завесата, покриваща земята.

Отново ден, но този път прекрасен.
Отново дъжд, но този път с дъга.
Макар че през нощта бе той опасен,
сега утихна пред красивата Зора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хараса ми, Яница!
    Поздрави!
  • Браво!
    Поздрав!
  • На мен много ми допада! И аз мисля, че стихът за фиданката е сякаш не на мястото си! Но това си е мое мнение! Поздравявам те!
  • БУРЯТА е моя живот
    РЕКАТА и ВЯТЪРА-страданията и несгодите
    ЖИВЕЕ СЛЕД ТОВА УМИРА-лошите моменти-връхлитат те и си отиват сами
    ФИДАНКАТА съм аз
    УТРОТО -началото
    СЛЪНЦЕТО-надеждата
    ДЪГАТА-сбъднатите желания
    ЗОРАТА-моя нов живот
  • Браво!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...