18 may 2007, 17:25

Буря

  Poesía
790 0 8
В проливен дъжд, небето натежало,
се мъкне бавно ден ли, два,
със мокрото си черно наметало
нощта покрила е света.

Звездите бутат се, надничат,
но взора облаци им спират,
а вятърът фучи, затичан,
живее, след това умира...

Реката яростно клокочи
и в своя бяг повлича всичко,
дори и каменните плочи
на хълма стенат. Сам-самичка

една фиданка се превива 
под напора на тази хала.
Изглежда вече няма сила -
и тя горката се предава.

А вятърът фучи, не спира,
гърмеж раздира небесата
и всичко пак за миг замира,
дори те плаши тишината.

Едва утихнала борбата,
във миг тя пак се разразява.
Река свирепа, силен вятър,
май само те се забавляват.

Но ето, утрото настъпва.
Дали ще промени нещата?
О, да. Виж Слънчо как подръпва
завесата, покриваща земята.

Отново ден, но този път прекрасен.
Отново дъжд, но този път с дъга.
Макар че през нощта бе той опасен,
сега утихна пред красивата Зора.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Яница Ботева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хараса ми, Яница!
    Поздрави!
  • Браво!
    Поздрав!
  • На мен много ми допада! И аз мисля, че стихът за фиданката е сякаш не на мястото си! Но това си е мое мнение! Поздравявам те!
  • БУРЯТА е моя живот
    РЕКАТА и ВЯТЪРА-страданията и несгодите
    ЖИВЕЕ СЛЕД ТОВА УМИРА-лошите моменти-връхлитат те и си отиват сами
    ФИДАНКАТА съм аз
    УТРОТО -началото
    СЛЪНЦЕТО-надеждата
    ДЪГАТА-сбъднатите желания
    ЗОРАТА-моя нов живот
  • Браво!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....