Буря

18.05.2007 г., 17:25 ч.

Поезия

648 0 8

В проливен дъжд, небето натежало,
се мъкне бавно ден ли, два,
със мокрото си черно наметало
нощта покрила е света.
Звездите бутат се, надничат,
но взора облаци им спират,
а вятърът фучи, затичан,
живее, след това умира...
Реката яростно клокочи
и в своя бяг повлича всичко,
дори и каменните плочи
на хълма стенат. Сам-самичка ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Буря

Искате да прочетете повече?

Предложения