16 мая 2007 г., 20:22

Буря 

  Поэзия
578 0 6
    
 

                                                                  Буря


Сълзите капят, а душа кипи.

За прошка молят моите две очи,

от обич страдат и накрая мрат,

а навън вали, вали дъждът


и вятър брули клоните в несвяст.

Ужасно тъжна днес за теб съм аз.

Ти бе в живота пламенна любов,

но дойде краят и започва нов.


Без теб не зная как ще продължа,

без твоите ласки, твоята душа.

Без теб съм нищо - как не го разбрах?

Знай, аз, да те обичам пак не спрях.


Отронила последните сълзи,

сърце ми не успя да се смири

и с бездната на бурята се сля,

и влюбена останах до смъртта.

© Боряна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря сърдечно на всички онези ,за които моите чувства представляват нещо повече от шепа празни думи,защото те са истински и по-истински не могат и да бъдат!
  • Отговор за Велина:Кръстила съм го по този начин защото смятам че една толково пламенна и дива любов горяща в едно човешко сърце може да бъде сравнена с една буря-една стихия ,която унищожава всичко по пътя си.
  • Тъжно,истинско,дълбоко от душата ти.
  • Стихчето е много хубаво,но е малко тъжно
  • Добре дошла!
  • Ако ми обясниш защо заглавието е "Буря" ще сметна стихът ти за много добър
Предложения
: ??:??