Буря
Буря
Сълзите капят, а душа кипи.
За прошка молят моите две очи,
от обич страдат и накрая мрат,
а навън вали, вали дъждът
и вятър брули клоните в несвяст.
Ужасно тъжна днес за теб съм аз.
Ти бе в живота пламенна любов,
но дойде краят и започва нов.
Без теб не зная как ще продължа,
без твоите ласки, твоята душа.
Без теб съм нищо - как не го разбрах?
Знай, аз, да те обичам пак не спрях.
Отронила последните сълзи,
сърце ми не успя да се смири
и с бездната на бурята се сля,
и влюбена останах до смъртта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
