26 авг. 2007 г., 00:17

Буря

709 0 1

В този син прекрасен ден
колко е красиво!
Ала облакът до мен
е преоблечен в сиво.
Скоро пак ще завали
и земята пак ще пие.
Пак ще почне във игра вятърът да вие.
И - разсърдено дете -
небето ще се смръщи
и някой бог ще зареве
над белите ни къщи.
Но всяка буря има край -
всичко ще притихне,
щом във капките роса
бурята утихне.
Този син прекрасен ден
пак ще се роди,
за да легне уморен в нощните следи.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Горяна Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...