В този син прекрасен ден
колко е красиво!
Ала облакът до мен
е преоблечен в сиво.
Скоро пак ще завали
и земята пак ще пие.
Пак ще почне във игра вятърът да вие.
И - разсърдено дете -
небето ще се смръщи
и някой бог ще зареве
над белите ни къщи.
Но всяка буря има край -
всичко ще притихне,
щом във капките роса
бурята утихне.
Този син прекрасен ден
пак ще се роди,
за да легне уморен в нощните следи.
© Горяна Панайотова All rights reserved.