Aug 26, 2007, 12:17 AM

Буря

  Poetry
708 0 1

В този син прекрасен ден
колко е красиво!
Ала облакът до мен
е преоблечен в сиво.
Скоро пак ще завали
и земята пак ще пие.
Пак ще почне във игра вятърът да вие.
И - разсърдено дете -
небето ще се смръщи
и някой бог ще зареве
над белите ни къщи.
Но всяка буря има край -
всичко ще притихне,
щом във капките роса
бурята утихне.
Този син прекрасен ден
пак ще се роди,
за да легне уморен в нощните следи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Горяна Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...