15 нояб. 2009 г., 23:31
Леден вятър ме пронизва,
но дори за миг не трепвам,
душата е от мраз скована,
в нея студ усещам.
Бушува вихърът, лудее,
мисли мрачни заглушава,
но болка спотаена тлее
и пак мощен вик наддават.
Дъжд проливен се изсипва,
а утеха в него търся,
нежно сълзите ми прикрива
и мъката, която нося. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация