Леден вятър ме пронизва,

но дори за миг не трепвам,

душата е от мраз скована,

в нея студ усещам.

Бушува вихърът, лудее,

мисли мрачни заглушава,

но болка спотаена тлее

и пак мощен вик наддават.

Дъжд проливен се изсипва,

а утеха в него търся,

нежно сълзите ми прикрива

и мъката, която нося.

Могъщо бурята се вихри

и самотна из тъмата бродя,

а зловещи мълнии красиви

мрака в мен прогонват.

Природните стихии пируват,

вплетени във танц свиреп,

хаос навред разпръскват

в хармония със хаоса в мен.

Ненадейно всичко стихва,

а хàлата във мен вилнее

слънчев топъл лъч проблясва,

но зима душата ми владее.