15.11.2009 г., 23:31

Буря

680 0 0

Леден вятър ме пронизва,

но дори за миг не трепвам,

душата е от мраз скована,

в нея студ усещам.

 

Бушува вихърът, лудее,

мисли мрачни заглушава,

но болка спотаена тлее

и пак мощен вик наддават.

 

Дъжд проливен се изсипва,

а утеха в него търся,

нежно сълзите ми прикрива

и мъката, която нося.

 

Могъщо бурята се вихри

и самотна из тъмата бродя,

а зловещи мълнии красиви

мрака в мен прогонват.

 

Природните стихии пируват,

вплетени във танц свиреп,

хаос навред разпръскват

в хармония със хаоса в мен.

 

Ненадейно всичко стихва,

а хàлата във мен вилнее

слънчев топъл лъч проблясва,

но зима душата ми владее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...