Буря
По залез бурята разхвърли всичко.
Повлече калните дерета.
И с камъни, с дървета изпочупени
обрули на река триградска бреговете.
Талази водни с исполинска сила
от тясното корито се надигнаха.
Пометоха по пътя си коли и къщици прогнили,
пред погледа на хората стъписани.
Те своите юмруци гневно вдигаха,
сълзи се спускаха върху лицата им отрудени.
Със грохот зъл развихреше се бурята,
понесла пясък и листа обрулени.
От покриви, от улици, градини
крадеше яростният вятър.
Буксуваха безпомощни колите:
неправдоподобен и жесток театър.
Отмина бурята, навред просветна.
Нощта пристигна есенно прохладна.
И само там, по пътя млечен на небето
търкаляше се като колело откъснато луната.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
