9 апр. 2012 г., 11:47

Буря 

  Поэзия » Философская
381 0 1

 

  Толкова мирно е вкъщи.

  В тишината стаена

  спи -

  не помръдва стрелките си

  окованото на стената Време.

 

  Тихо и мирно е вкъщи.

   Свита на кълбо

   треперя

   струна някъде да не звънне:

   ще се разпадна под нея.

 

  

© Василия Димитрова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??