18 сент. 2010 г., 23:32

Буря

704 0 7
Реката не знае... когато
потокът се влива смирено
в косите ù! Отново и отново.
Пак.

Земята дерзае… когато
вулканът засипва покорно 
грапавата ù кожа.
Отново и отново, в знак,
че небето е жестоко,
а пастирът е самотен
в своя Гняв!

Ураганът ридае… когато
пеперудата отприщва в него
дълбокото усещането, че е Слаб.

Човекът не трае… когато
сърцето му чезне самотно
в земния Ад.

Аз зная - не съм река,
но мога да те приютя -
в дълбоките си извори.
Не съм вулкан и мога
да лекувам парещите още белези.
Не съм небе, но знам, че мога...
вечер тихо да те съзерцавам.
Не съм и ураган, но без теб…
всичко вътре в мен помитам.

Жена съм!
И дори през лятото съм есенна.
Планета съм!
И пет ъгли желанията ми обличат.
Пясък съм!
И през ръцете ти изтичам весело.
Буря съм!
И колко дълго в тази буря
ще те имам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николина Милева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За разлика от Арихо, това пък ще е първото "парче", което аз ще похваля. Особено края. В него има "находки", които, ако малко бъдат пипнати, би се получило нещо много добро, та дори и Арихо да го отнесе в "захаросани"... Но пък толкова са вкусни сладките изделия с онзи тъъъъничък фин слой карамелизирана захар....
  • От по-старите е, а и знаеш колко трудно си пускам стиховете.Винаги може да е по-зле...хаххах...Хубав ден
  • Хареса ми. Поздрав, Николина!

  • "Жена съм!
    И дори през лятото съм есенна.
    Планета съм!
    И пет ъгли желанията ми обличат.
    Пясък съм!
    И през ръцете ти изтичам весело.
    Буря съм!
    И колко дълго в тази буря
    ще те имам."
    Ники,буря си...
  • Благодаря,Жарава.Поздрави и на теб"Обичана..." ще пусна съвсем скоро

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...