Буря
Реката не знае... когато
потокът се влива смирено
в косите ù! Отново и отново.
Пак.
Земята дерзае… когато
вулканът засипва покорно
грапавата ù кожа.
Отново и отново, в знак,
че небето е жестоко,
а пастирът е самотен
в своя Гняв!
Ураганът ридае… когато
пеперудата отприщва в него
дълбокото усещането, че е Слаб.
Човекът не трае… когато
сърцето му чезне самотно
в земния Ад.
Аз зная - не съм река,
но мога да те приютя -
в дълбоките си извори.
Не съм вулкан и мога
да лекувам парещите още белези.
Не съм небе, но знам, че мога...
вечер тихо да те съзерцавам.
Не съм и ураган, но без теб…
всичко вътре в мен помитам.
Жена съм!
И дори през лятото съм есенна.
Планета съм!
И пет ъгли желанията ми обличат.
Пясък съм!
И през ръцете ти изтичам весело.
Буря съм!
И колко дълго в тази буря
ще те имам.
потокът се влива смирено
в косите ù! Отново и отново.
Пак.
Земята дерзае… когато
вулканът засипва покорно
грапавата ù кожа.
Отново и отново, в знак,
че небето е жестоко,
а пастирът е самотен
в своя Гняв!
Ураганът ридае… когато
пеперудата отприщва в него
дълбокото усещането, че е Слаб.
Човекът не трае… когато
сърцето му чезне самотно
в земния Ад.
Аз зная - не съм река,
но мога да те приютя -
в дълбоките си извори.
Не съм вулкан и мога
да лекувам парещите още белези.
Не съм небе, но знам, че мога...
вечер тихо да те съзерцавам.
Не съм и ураган, но без теб…
всичко вътре в мен помитам.
Жена съм!
И дори през лятото съм есенна.
Планета съм!
И пет ъгли желанията ми обличат.
Пясък съм!
И през ръцете ти изтичам весело.
Буря съм!
И колко дълго в тази буря
ще те имам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николина Милева Всички права запазени
. 
