velikataniki (Николина Милева)
208 6868
18.09.2010 г., 23:32 ч.

Буря 

  Поезия » Друга
559 0 7
Реката не знае... когато
потокът се влива смирено
в косите ù! Отново и отново.
Пак.

Земята дерзае… когато
вулканът засипва покорно 
грапавата ù кожа.
Отново и отново, в знак,
че небето е жестоко,
а пастирът е самотен
в своя Гняв!

Ураганът ридае… когато
пеперудата отприщва в него
дълбокото усещането, че е Слаб.

Човекът не трае… когато
сърцето му чезне самотно
в земния Ад.

Аз зная - не съм река,
но мога да те приютя -
в дълбоките си извори.
Не съм вулкан и мога
да лекувам парещите още белези.
Не съм небе, но знам, че мога...
вечер тихо да те съзерцавам.
Не съм и ураган, но без теб…
всичко вътре в мен помитам.

Жена съм!
И дори през лятото съм есенна.
Планета съм!
И пет ъгли желанията ми обличат.
Пясък съм!
И през ръцете ти изтичам весело.
Буря съм!
И колко дълго в тази буря
ще те имам.

© Николина Милева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • За разлика от Арихо, това пък ще е първото "парче", което аз ще похваля. Особено края. В него има "находки", които, ако малко бъдат пипнати, би се получило нещо много добро, та дори и Арихо да го отнесе в "захаросани"... Но пък толкова са вкусни сладките изделия с онзи тъъъъничък фин слой карамелизирана захар....
  • От по-старите е, а и знаеш колко трудно си пускам стиховете.Винаги може да е по-зле...хаххах...Хубав ден
  • Хареса ми. Поздрав, Николина!

  • "Жена съм!
    И дори през лятото съм есенна.
    Планета съм!
    И пет ъгли желанията ми обличат.
    Пясък съм!
    И през ръцете ти изтичам весело.
    Буря съм!
    И колко дълго в тази буря
    ще те имам."
    Ники,буря си...
  • Благодаря,Жарава.Поздрави и на теб"Обичана..." ще пусна съвсем скоро
  • Благодаря Поздрави и от мен
  • По-различен от всичко, което прочетох днес.
    Поздравления!
Предложения
: ??:??