26 мая 2013 г., 11:29

Буря

825 0 0

Чуваш ли алармите на колите...
Писъкът на орлите и гръмотевиците,
които разцепват на две брезите...
Носталгията от преди година...
Любовта, която тогава си замина...
Плачеше тогава небето!
Кървави ми бяха ръцете и
омекнали от страх нозете...
Година си замина...

Чуваш ли сега навън какво е...
Небето вече не плаче... като мен разгневено е!
Чуваш ли бурята, коята се задава...
Казват, страшно ще е!
Чуваш ли вятъра как моли... шепнейки за отмъщение...
Чух... кръв ще има... но не по моите ръце...
Капки кръв ще падат от счупеното ти сърце...
Чуваш ли... Време е! 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...