Чуваш ли алармите на колите...
Писъкът на орлите и гръмотевиците,
които разцепват на две брезите...
Носталгията от преди година...
Любовта, която тогава си замина...
Плачеше тогава небето!
Кървави ми бяха ръцете и
омекнали от страх нозете...
Година си замина...

Чуваш ли сега навън какво е...
Небето вече не плаче... като мен разгневено е!
Чуваш ли бурята, коята се задава...
Казват, страшно ще е!
Чуваш ли вятъра как моли... шепнейки за отмъщение...
Чух... кръв ще има... но не по моите ръце...
Капки кръв ще падат от счупеното ти сърце...
Чуваш ли... Време е!