May 26, 2013, 11:29 AM

Буря

  Poetry » Love
831 0 0

Чуваш ли алармите на колите...
Писъкът на орлите и гръмотевиците,
които разцепват на две брезите...
Носталгията от преди година...
Любовта, която тогава си замина...
Плачеше тогава небето!
Кървави ми бяха ръцете и
омекнали от страх нозете...
Година си замина...

Чуваш ли сега навън какво е...
Небето вече не плаче... като мен разгневено е!
Чуваш ли бурята, коята се задава...
Казват, страшно ще е!
Чуваш ли вятъра как моли... шепнейки за отмъщение...
Чух... кръв ще има... но не по моите ръце...
Капки кръв ще падат от счупеното ти сърце...
Чуваш ли... Време е! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...