Буря III
561
0
0
Бурите се повтарят.
Болка, до кости позната.
Но аз вече не забелязвам
себе си,
нито теб.
Ние винаги сме били.
Знам го от по-предишната буря.
В този дъжд си представям
как идвам,
а ти ме чакаш.
Ти си сух,
а от мен – капки по пода.
Ти се усмихваш
и няма нужда от друго слънце.
Ние винаги сме били.
Няма нужда от нищо друго.
Капки по пода.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лилия Минева Все права защищены
