Буря III
560
0
0
Бурите се повтарят.
Болка, до кости позната.
Но аз вече не забелязвам
себе си,
нито теб.
Ние винаги сме били.
Знам го от по-предишната буря.
В този дъжд си представям
как идвам,
а ти ме чакаш.
Ти си сух,
а от мен – капки по пода.
Ти се усмихваш
и няма нужда от друго слънце.
Ние винаги сме били.
Няма нужда от нищо друго.
Капки по пода.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Минева Всички права запазени
