Буря III

Бурите се повтарят.

Болка, до кости позната.

Но аз вече не забелязвам
себе си,

нито теб.

Ние винаги сме били.

Знам го от по-предишната буря.

В този дъжд си представям

как идвам,

а ти ме чакаш.

Ти си сух,

а от мен – капки по пода.

Ти се усмихваш

и няма нужда от друго слънце.

Ние винаги сме били.

Няма нужда от нищо друго.

Капки по пода.