22 июн. 2021 г., 20:33  

Буря I 

  Поэзия
334 0 0

Очите ни са нищо повече от светове.
Ти ме допусна в своите.
Бурите сами изплакват себе си.
Връхлитат ни неспокойно.
Без покана, без сбогом.
Болят ни зъбите, душите и костите.
И без да знаем защо
сълзите залостваме.
Докато не стигнем, 
където всъщност сме искали.
Бурята ни доведе.
Пречистени.

© Лилия Минева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??