Буря I
616
0
0
Очите ни са нищо повече от светове.
Ти ме допусна в своите.
Бурите сами изплакват себе си.
Връхлитат ни неспокойно.
Без покана, без сбогом.
Болят ни зъбите, душите и костите.
И без да знаем защо
сълзите залостваме.
Докато не стигнем,
където всъщност сме искали.
Бурята ни доведе.
Пречистени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Минева Всички права запазени
