5 нояб. 2009 г., 14:22

Бурята пред вратата ми

803 0 0

Бурята, бурно ревяща,

във хор с ветрове подивели пищи.

Сопата си, гръмовно трещяща,

свирепо размахва, прехвърчат искри.

 

Плесници запляска, дебели, поройни -

студени шамари, със гръм многобройни.

Косите на дърветата  заскуба сърдито,

Ръцете им троши, през вой, дяволито.

 

Пред  вратата ми, бурята, скимти разярено.

Прозорците блъска, без жал, най-влудено.

Ще влезе, усещам, и с истински страх

вратата заключвам:  Да си ходи у тях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...