Бурята, бурно ревяща,
във хор с ветрове подивели пищи.
Сопата си, гръмовно трещяща,
свирепо размахва, прехвърчат искри.
Плесници запляска, дебели, поройни -
студени шамари, със гръм многобройни.
Косите на дърветата заскуба сърдито,
Ръцете им троши, през вой, дяволито.
Пред вратата ми, бурята, скимти разярено.
Прозорците блъска, без жал, най-влудено.
Ще влезе, усещам, и с истински страх
вратата заключвам: Да си ходи у тях!