5 нояб. 2009 г., 14:22

Бурята пред вратата ми

806 0 0

Бурята, бурно ревяща,

във хор с ветрове подивели пищи.

Сопата си, гръмовно трещяща,

свирепо размахва, прехвърчат искри.

 

Плесници запляска, дебели, поройни -

студени шамари, със гръм многобройни.

Косите на дърветата  заскуба сърдито,

Ръцете им троши, през вой, дяволито.

 

Пред  вратата ми, бурята, скимти разярено.

Прозорците блъска, без жал, най-влудено.

Ще влезе, усещам, и с истински страх

вратата заключвам:  Да си ходи у тях!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...