Бурята, бурно ревяща,

във хор с ветрове подивели пищи.

Сопата си, гръмовно трещяща,

свирепо размахва, прехвърчат искри.

Плесници запляска, дебели, поройни -

студени шамари, със гръм многобройни.

Косите на дърветата  заскуба сърдито,

Ръцете им троши, през вой, дяволито.

Пред  вратата ми, бурята, скимти разярено.

Прозорците блъска, без жал, най-влудено.

Ще влезе, усещам, и с истински страх

вратата заключвам:  Да си ходи у тях!