*Поезията е обширно понятие
 

Няма да описвам формата на бутилката
цвят, модел, капачка, етикет или друго
просто бутилка
празна
или пък пълна.
На особена
(поради липса на адекватна дума) светлина човек лесно би се заблудил дали въобще има течност в бутилката.
Може да има. Може да няма.
Онази клиширана, преизползвана ром-ком сцена на
сблъсък в стъклена врата.
Случвало ми се е (макар и не често) да надигна чаша, вярвайки, че е пълна,
а тя се оказва… празна.
Аз съм се заблудила или чашата/светлината/друго ме е
подлъгало?
 

*вкарай очевидна житейска символика тук*
 

Та, какво обичаш?
*екзистенциален/лексиконов въпрос номер 2*
 

въпросът-константа в
константното въпросително блато
на константните въпроси
 

май
 

Обичам да пълня бутилката.
Визуализирам си как държа
стъклена бутилка
(оп, дадох обещаното неописание)
под ледена струя вода
ръката ми посинява
едвам я държа
леденото е тъй ледено
все едно е вряло
пара
пръстите ми са увили здраво
гърлото й
и ледът не е достатъчно врял
за да остане бутилката
празна
 

Бутилката сега е пълна.
Пълна.
Сега.
Сега?
Никога.
Все е бутилка.
Емоции. Случки. Хора. Знания.
Ревност. Удар. Липса. Малоценност.
Самота. Страх. Редовните.
После някои нестандартни.
Въздишка. Прозявка. Усмивка.
Разширена зеница. Изпъкнала вена.
???
Мравка, мечка, мечта.
Постмодерна поезия…
Наливаш ли смисъл?
Наливаш в бутилката.
Тя е важна.
 

Бутилката сега е пълна.
Капачката липсва
не присъства в този сценарий
защото нека оставим бутилката отворена.
Изливаме, преливаме, доливаме.
Оставям я на ръба
бутам я с лакът
ненарочно.
В повечето случаи.
Бутилката сега е счупена.
Може да се каже, че е и празна.
Може да се каже, че вече не е бутилка.
Няма бутилка.
***
Обичам да пълня бутилката.
С какво?
Няма значение.
Обичам да я пълня.
И да я изливам.
И да я чупя на хиляди парчета.
И после пак да я пълня.
Както е счупена.
***
воден шум
кранът стои отворен
парата се вледенява
… или ледът се стопява…
абе, водата си тече
а бутилка няма
хм
бутилка