radi. (Ради Стефанов Р)
283 1629
13 февр. 2010 г., 11:00

Бутилков монолог 

  Поэзия » Другая
671 0 15

 

      

 

Днес пак с бутилчицата разговарям.

Но стига! Келнер, сметката ми дай!

Преминах пеш през злоби и пожари

и твърде съм доволен. Край.

 

Платих си всичко. Цял живот съм плащал.

И виното, и курвата платих.

Развявайки посраните си гащи,

редя посрани стих след стих.

 

От много ум съм оглупял навярно.

Навярно оглушах от тишина.

Събрах мъгли от много тротоари

и черна котка пътя ми минà.

 

Разбира се, че адски ми е тъжно.

Разбира се – със тежък махмурлук.

Но яд ме е и мразя да ме лъжат.

Пазете се! Пиян съм – кьор кютук.

 

Понеже от тъга се не умира,

измислих си вселена от тъга.

Преминах сам през ада и всемира

и плюя сам на Лета на брега.

 

Но кой в съня ми още се явява?

Кой още ми напомня за любов?

Я тихо! Да не би да лапам плява;

от пиене съм трезв и чисто нов.

 

Отдавна не заменям смет за сливи.

Отдавна нямам нужда от акъл.

Наливам си, наливам си, наливам.

Бутилчицата пее: къл, къл, къл...

 

Разбира се, тъгувам и е явно,

че тръгнал съм на път с пиянски влак.

Разбира се, пътувам тъй отдавна.

И все така. И все така. И пак...

 

 

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??