Бутилков монолог
Днес пак с бутилчицата разговарям.
Но стига! Келнер, сметката ми дай!
Преминах пеш през злоби и пожари
и твърде съм доволен. Край.
Платих си всичко. Цял живот съм плащал.
И виното, и курвата платих.
Развявайки посраните си гащи,
редя посрани стих след стих.
От много ум съм оглупял навярно.
Навярно оглушах от тишина.
Събрах мъгли от много тротоари
и черна котка пътя ми минà.
Разбира се, че адски ми е тъжно.
Разбира се – със тежък махмурлук.
Но яд ме е и мразя да ме лъжат.
Пазете се! Пиян съм – кьор кютук.
Понеже от тъга се не умира,
измислих си вселена от тъга.
Преминах сам през ада и всемира
и плюя сам на Лета на брега.
Но кой в съня ми още се явява?
Кой още ми напомня за любов?
Я тихо! Да не би да лапам плява;
от пиене съм трезв и чисто нов.
Отдавна не заменям смет за сливи.
Отдавна нямам нужда от акъл.
Наливам си, наливам си, наливам.
Бутилчицата пее: къл, къл, къл...
Разбира се, тъгувам и е явно,
че тръгнал съм на път с пиянски влак.
Разбира се, пътувам тъй отдавна.
И все така. И все така. И пак...
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
