8 янв. 2009 г., 08:04
Тичам към себе си,
препускам,
чувствам се жива.
Препъвам се в себе си,
падам
и сякаш умирам.
Поглеждам небето -
там има не слънце,
а безстрастно светило.
Докосвам земята -
хладна и мръсна,
от сълзи пропита. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация