helena_dawn (Ена)
7 0
8 янв. 2009 г., 08:04

Бяг 

  Поэзия
386 0 2
Тичам към себе си,
препускам,
чувствам се жива.
         Препъвам се в себе си,
         падам
         и сякаш умирам.

Поглеждам небето -
там има не слънце,
а безстрастно светило.
         Докосвам земята -
         хладна и мръсна,
         от сълзи пропита.

Преглъщам срама,
изправям се
и отново се втурвам.
         Вървя без да спра,
         без да гледам назад...
         Безкрайно се лутам.

© Ена Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Всички се лутаме понякога в този живот, но вярвай че ще намериш верния път!
  • Дано се намериш - пътят е - когато паднеш, изправяйки се да се прескочиш - и да откриеш едно ново "Аз" - но със собствена светлина!Поздрави!
Предложения
: ??:??