8 янв. 2009 г., 08:04

Бяг

Поэзия

507 0 2

Тичам към себе си,
препускам,
чувствам се жива.
         Препъвам се в себе си,
         падам
         и сякаш умирам.

Поглеждам небето -
там има не слънце,
а безстрастно светило.
         Докосвам земята -
         хладна и мръсна,
         от сълзи пропита.

Преглъщам срама,
изправям се
и отново се втурвам.
         Вървя без да спра,
         без да гледам назад...
         Безкрайно се лутам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

аннавлад (Анна Дюлгерова)

Всички се лутаме понякога в този живот, но вярвай че ще намериш верния път!

2009-01-08T13:04:42+02:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Дано се намериш - пътят е - когато паднеш, изправяйки се да се прескочиш - и да откриеш едно ново "Аз" - но със собствена светлина!Поздрави!

2009-01-08T08:34:03+02:00