Бяг
Тичам към себе си,
препускам,
чувствам се жива.
Препъвам се в себе си,
падам
и сякаш умирам.
Поглеждам небето -
там има не слънце,
а безстрастно светило.
Докосвам земята -
хладна и мръсна,
от сълзи пропита.
Преглъщам срама,
изправям се
и отново се втурвам.
Вървя без да спра,
без да гледам назад...
Безкрайно се лутам.
препускам,
чувствам се жива.
Препъвам се в себе си,
падам
и сякаш умирам.
Поглеждам небето -
там има не слънце,
а безстрастно светило.
Докосвам земята -
хладна и мръсна,
от сълзи пропита.
Преглъщам срама,
изправям се
и отново се втурвам.
Вървя без да спра,
без да гледам назад...
Безкрайно се лутам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ена Всички права запазени
