19 сент. 2017 г., 21:39  

Бягай

529 2 7

Не мога да се моля за това, което
търси, иска и боли душата.
Няма да ми издържи сърцето,
думите,

          ако излязат от устата.

 

Прости ми, но не мога да съм зла.
Не разделям туй що господ е събрал.
Семейството – баща и майка от деца.
Там бях до скоро.

           Знам че си разбрал.

 

Дори и да се влача по земята,
и от копнеж по тебе да умирам...
И в самота да бъда прокълната –
върви!

          Не се обръщай и не спирай.

 

Не мога да се радвам на любов,
която ще ни причинява болка.
За всичко – няма да си никога готов.
Не взимам повече,

           нито пък по-малко.

 

На половина аз не искам да живея.
Изгаря и помита мойта хубост.
Мъркам като котка, но драскам и дивея.
Ще ни погуби любовта

           и мойта лудост.

 

Видях те! Влюбена съм до полуда.
Бягай! Не моли! Не настоявай!
Оцеляване след мен е като чудо!
Не ме желай!

          И двама ни спасявай!

       

Септември 2017         В. Тодорова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Valya Тodorova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стиховете за любов са ми интересни. Любовта е странно нещо...много странно.Понякога чак ти иде хич да я няма...Така де, що да се мъчи човек...Аз понеже все на хумор го избивам...
  • Отново много наситен с драматизъм и изострено чувство за лично достойнство, стих, който мога само да аплодирам!...
    Браво, Валя!...
  • Валя, поздравявам те за позицията и за силата! Стихчето е искрено и докосва! Поздрави!
  • Каква стихия си, Валя! Браво!
  • Огнено сърце, огнена жена! Така се прави, или всичко или нищо!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...