Не мога да се моля за това, което
търси, иска и боли душата.
Няма да ми издържи сърцето,
думите,
ако излязат от устата.
Прости ми, но не мога да съм зла.
Не разделям туй що господ е събрал.
Семейството – баща и майка от деца.
Там бях до скоро.
Знам че си разбрал.
Дори и да се влача по земята,
и от копнеж по тебе да умирам...
И в самота да бъда прокълната –
върви!
Не се обръщай и не спирай.
Не мога да се радвам на любов,
която ще ни причинява болка.
За всичко – няма да си никога готов.
Не взимам повече,
нито пък по-малко.
На половина аз не искам да живея.
Изгаря и помита мойта хубост.
Мъркам като котка, но драскам и дивея.
Ще ни погуби любовта
и мойта лудост.
Видях те! Влюбена съм до полуда.
Бягай! Не моли! Не настоявай!
Оцеляване след мен е като чудо!
Не ме желай!
И двама ни спасявай!
Септември 2017 В. Тодорова
© Valya Тodorova Все права защищены