Бягайки някакси тихо през дните

Рисувам лицето на лъжата, на фарса,

рисувам и сякаш гневът

веднага връхлита и после угасва

стремежът, а след него страхът.

Тъй както с усмивка блестеше тогава,

сега със сълзи ще платиш.

Повярвай, рисувайки тъна в забрава

и чезна в нарисуваните ти очи.

Стените са сиви, огледалото криво -

рисува то сякаш и мене!

Ала щом  се погледна в него,

себе си виждам, сама съм, няма те тебе!

И бягайки някакси тихо през дните,

рисувах, но оставаше прах,

когато погледнех високо към мечтите,

отказвах се, изпитвайки страх.

Когато рисувам, се уча да прося

единствено само от листа,

защото когато стремежа си носех,

не ми помогна света.