17.01.2012 г., 21:14

Бягайки някакси тихо през дните

904 0 0

Рисувам лицето на лъжата, на фарса,

рисувам и сякаш гневът

веднага връхлита и после угасва

стремежът, а след него страхът.

Тъй както с усмивка блестеше тогава,

сега със сълзи ще платиш.

Повярвай, рисувайки тъна в забрава

и чезна в нарисуваните ти очи.

Стените са сиви, огледалото криво -

рисува то сякаш и мене!

Ала щом  се погледна в него,

себе си виждам, сама съм, няма те тебе!

И бягайки някакси тихо през дните,

рисувах, но оставаше прах,

когато погледнех високо към мечтите,

отказвах се, изпитвайки страх.

Когато рисувам, се уча да прося

единствено само от листа,

защото когато стремежа си носех,

не ми помогна света.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...